Изразът ”to be going to” в английски език - част 2 (Izrazat “to be going to” v angliiski ezik)

Изразът ”to be going to” в английски език също се използва за да изрази голяма вероятност или неизбежност от извършването на действие в бъдещето, тъй като неговите признаци са очевидни в настоящето - т.н. прогнозируемо бъдеще.

• Watch out! Those boxes are going to fall over! — Внимавай! Тези кутийки сега ще паднат.
• The sky is clearing up; the rain is going to stop in a minute. — Небето се прояснява - след малко дъждът ще спре.

Разлики в употребата на Present Continuous и "to be going to".

Present Continuous подчертава наличието на предварителна договореност - определено време за среща, купен билет и т.н., докато “а to be going to” привлича вниманието към наличието на вниманието към това какво се каним да правим.

• I am meeting him tomorrow. (Present Continuous) — Аз се срещам с него утре. (вече има договорка)
• I am going to meet him tomorrow. — Аз възнамерявам да се срещна с него утре (аз вече съм взел решение, но той още не знае за това).

Разлики в употребата на Future Indefinite и “to be going to”.

Употребата на израза “to be going to” подчертава наличието на вече планирано до момента на говоренето намерение да се осъществи действие в бъдещето.

Формата Future Indefinite 
-    представя бъдещите събития просто като вероятни факти;
-    предава намерението да се направи нещо, но без твърда увереност, както е с израза “to be going to” или
-    предава намерения, решения, възникнали в момента на разговора.

• We have run out of sugar. — Захарта ни свърши.
• I know. I’m going to buy some. — Знам. Ще купя.
• I’ll buy some when I go shopping. — Ще купя, когато излизам да пазаря.

Това бяха основните случаи на употреба на израза ”to be going to” в английски език и разликите с употребата на Future Indefinite.  
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Photosource: google.images

Степени за сравнение при едносложни прилагателни в английски език (Ednoslojni prilagatelni - stepeni za srabnenie).

Преобладаващото болшинство от едносложните прилагателни в английски език образуват степени на сравнение с помощта на прости, синтетични форми. Сравнителната степен се образува с помощта на суфикса -er, а превъзходната степен е с помощта на суфикса - est. При това следва да се спазват някои правила:

1.    При едносложните прилагателни, които завършват на една съгласна, предшествана от кратък гласен звук, крайната съгласна се удвоява, за да се запази затвореността на сричката:

big - bigger - biggest — голям, по-голям, най-голям
thin - thinner  -  thinnest — тънък …

2.    Ако прилагателното завършва на «у» с предшестваща съгласна, то в този случай «у» се променя на «i»:

busy - busier - busiest — зает, по-зает, най-зает
happy - happier - happiest — щастлив …

Но ако пред «y» има гласна, то в тези случаи «y4 остава без промяна - «y»:

grey - greyer - greyest — сив, по-сив, най-сив

3.    В случаите, когато имаме крайна гласна «e» (нямо «е»), то тя се изпуска пред суфиксите -er и -est:

white - whiter - whitest — бял, по-бял, най-бял                          

Използване на члена «the»:
dark - darker - (the) darkest — тъмен, по-тъмен, най-тъмният
nice - nicer - (the) nicest — мил, по-мил, най-милият
large - larger - (the) largest  — голям, по-голям, най-големият

Но и тук не всичко е еднозначно. При някои прилагателни еднакво се използват както синтетични, така и аналитични форми, като например:
true - truer; more true - truest; most true — истинен, верен, по-верен, най-верен
hot - hotter; more hot - hottest; most hot — горещ, по-горещ, най-горещ

Друга част от едносложните прилагателни, в преобладаващата част от случаите, се срещат в аналитични форми:

right - righter (рядко); more right - most right — правилен, по-правилен, най-правилен
wrong - more wrong - most wrong — неправилен (грешен), по-неправилен, най-неправилен
real - more real  - realest  (рядко); most real — истински, по-истински, най-истински

Пред прилагателните в превъзходна степен се поставя определителен член «the», тъй като то обикновено е определение към стоящото след него съществително, като така му придава качества на изключителност. Членът се запазва и в тези случаи, когато съществителното не е споменато, а само се подразбира:

This is the shortest way to the station. — Това е най-краткия път към гарата.
There are 10 boys in our class. Ivan is the tallest. — В нашия клас има 10 момчета. Иван е най-високият.

Това са някои от най-често срещаните случаи за образуване степени на сравнение (сравнителна и превъзходна) при едносложните прилагателни в английски език.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Photosource: google.images

Особени случаи на съгласуване на сказуемото с подлога в английски език (Osobeni sluchai na saglasuvane na skazuemoto s podloga v angliiski ezik).

В английски език са известни и характерни редица особени случаи на съгласуване на сказуемото с подлога.

Ако след израза there is/are има два или няколко подлога, то сказуемото обикновено се съгласува с първия.

• There is a book and five notebooks on my table. — На масата ми има книга и пет тетрадки.
• There are two books and a newspaper on the table. — На масата има две книги и вестник.

Ако два подлога са свързани чрез  with — с, as well as — така също, в тези случаи сказуемото също се съгласува с първия подлог.

• The girl as well as the boys has learned to drive a car. — Момичето, а също и момчетата, се научи да управлява автомобил.

Ако два подлога са свързани със съюзите either ... or — или ... или, neither ... nor — нито ... нито, то сказуемото се съгласува с последния от тях.

• Either the teacher or the students are at fault. — Или преподавателя, или студентите са виновни.
• Neither the students nor the teacher is at fault. — Нито студентите, нито преподавателя са виновни.

Ако подлога е събирателно съществително име (family — семейство, government — правителство, committee — комитет, crew — екипаж, board — управление и т.н.), разглеждано като едно цяло, то глагола се поставя в единствено число. Ако се имат предвид отделни членове на групата, то сказуемото се поставя в множествено число.

• His family is large. — Неговото семейство е голямо.
• His family play different kinds of sport. — В неговото семейство се занимават с различни видове спорт.

Ако подлога е изразен чрез местоимението all в значени на «всичко», то глагола се поставя в единствено число.

• All is clear. — Всичко е ясно.

Когато същото местоимение all е употребено в значение на «всички», глаголът е в множествено число.

• All are late. — Всички закъсняват.

Единствено число.

Ако подлога е изразен чрез едно от следващите местоимения, то сказуемото се използва в единствено число:

• each – всеки
• every – всеки
• everybody – всеки
• everything – всичко
• no one – нищо
• nobody - никой
• somebody - някой
• someone - нещо
• either - и този, и другия
• neither - нито този, нито другия

Nobody knows about it. — Никой не знае за това.

• Neither of the answers is correct. — Нито този, нито другия отговор е верен.
• Everybody was at the meeting. — Всеки присъства на събранието.

Ако подлога означава сума или общо количество, то глаголът-сказуемо се използва в единствено число.

• Five pounds is a lot of money for him. — Пет фунта е много пара за него.
• Thirty kilometres  is not a big distance. — Тридесет километра на е голямо растояние.

Ако подлога е изразен чрез съществително, употребяващо се със значение на единствено число, но външно имащо форма на множествено число (-s), сказуемото е в единствено число, например:

• news – новина
• mathematics – математика
• physics – физика
• statistics - статистика
• politics - политика
• economics - икономика
• athletics - атлетика
• gymnastics - гимнастика

• The news was interesting. — Новината беше интересна.
• Mathematics is difficult for her. — Математиката е трудна за нея.

Ако подлога е изразен чрез въпросителни местоимения who? — кой?, what? — какво?, сказуемото е в единствено число.

• Who has done it? — Кой направи това?
• What is standing there? — Какво има (е поставено) там?

Множествено число.

Ако в изречението два подлога са свързани със съюза and, то сказуемото се поставя в множествено число.

• My friend and I are students. — Приятелят ми и аз сме студенти.

Съществителни, означаващи сдвоени предмети изискват множествено число за сказуемото.

• scissors — ножици
• glasses – очила
• jeans – дънки
• trousers - панталони
• shorts - къси панталони, шорти
• scales - теглилка

• The scissors are on the table. — Ножиците са на масата.

Следните съществителни се използват само в множествено число:

• goods - стока, стоки
• contents – съдържание
• clothes – дрехи
• wages - работна заплата
• proceeds - изработка
• riches - богатство
• binoculars - бинокъл
• pyjamas - пижама

• His clothes were wet. — Неговите дрехи са мокри.
• The pyjamas are on the bed. — Пижамата му е на леглото.

Това са основно особените случаи на съгласуване на сказуемото с подлога в английски език.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Photosource: google.images

0254: Числителни редни имена в английски език (Chislitelni redniimena v angliiski ezik)-

Числителните редни в английски език са част от числителните имена - The Numeral ['nju:m(ə)r(ə)l] num. Числителното е дума, която обозначава реда на дадени предмети при тяхното отброяване. Редните числителни имена обозначават реда на предметите и отговарят на Which? -  Кой?
1st   first  [fə:st] — първи
2nd   second  ['seknd] — втори
3rd   third  [θə:d] —трети
4th   fourth  [fɔ:θ]
5th   fifth  [fIfθ]
6th   sixth  [siksθ]
7th   seventh  ['sevnθ]
8th   eighth  [eitθ]
9th   ninth  [nainT]
10th  tenth  [tenθ]
11th  eleventh  [i'levnθ]
12th  twelfth  [twelfθ]
13th  thirteenth  ['θə:'ti:nθ]
14th  fourteenth  ['fɔ:'ti:nθ]
15th  fifteenth  ['fIf'ti:nθ]
16th  sixteenth  ['siks'ti:nθ]
17th  seventeenth  ['sevn'ti:nθ]
18th  eighteenth  ['ei'ti:nθ]
19th  nineteenth  ['nain'ti:nθ]
20th  twentieth  ['twentiiθ]
21st  twenty-first  ['twenti'fə:st]
22nd  twenty-second
23rd  twenty-third
24th  twenty-fourth
25th  twenty-fifth
30th  thirtieth  ['θə:tiiθ]
31st  thirty-first
32nd  thirty-second
40th  fortieth  ['fɔ:tiiθ]
50th  fiftieth  ['fIftiiθ]
60th  sixtieth  ['sikstiiθ]
70th  seventieth  ['sevntiiθ]
80th  eightieth  ['eitiiθ]
90th  ninetieth  ['naintiiθ]
100th hundredth  ['hʌndrədθ]
101st hundred and first
116th hundred and sixteenth
125th hundred and twenty-fifth
200th two hundredth
500th five hundredth
1,000th thousandth  ['θauzənθ]
1,001st thousand and first
1,256th thousand two hundred and fifty-sixth
2,000th two thousandth
25,000th twenty-five thousandth
100,000th hundred thousandth
1,000,000th millionth  ['miljənθ]
1,000,000,000th   milliardth или billionth  ['biljənθ]
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

0253: Местоимения без предлога в английски език (Mestoimenia bez predlog v angliiski ezik).

Типичният модел в английски език е: косвено допълнение без предлог + пряко допълнение. Личните местоимения в основен падеж изпълняват три функции:

1) Пряко допълнение (винителен падеж, отговарящ на въпросите кой, какво?):

• He saw me in the street. — Той ме видя на улицата.
• I love you. — Аз те обичам.
• Do you know him? — Познавате ли го?
• Take it! — Вземи това (например, някакъв предмет).

 

2) Безпредложно косвено допълнение (дателен падеж, отговарящ на въпроса на кого?):

• Tell him to call me up right away. — Кажи му да ми позвъни веднага.
• Show him the book. — Покажи му книгата.

В последния пример «книгата» е пряко допълнение. Местоимение без предлог, отговарящо на въпроса whom? - кому?, е безпредложно косвено допълнение и винаги стои пред прякото допълнение (за разлика от местоименията с предлог).

 

3) Употреба в кратки реплики.

• Who broke the vase? – Not me! — Кой разби вазата? - Не съм аз!
• I am feeling tired. – Me too. Аз съм (се чувствам) уморен. - И аз също.

Това са трите най-типични употреби на местоимения без предлог в английски език. 
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

0252: Употреба на глагола «to have» - имам, притежавам (Upotreba na glagola «to have» - imam, pritejavam).

Глаголът «to have» в английски език се спряга по общите правила, съхранявайки в Present Indefinite формата «have» във всички лица и числа, освен 3-то лице, единствено число, където той приема формата «has».

В Past Indefinite той приема формата «had». Това се е получило така поради честата употреба на формите "haves", "haved" при които отпада съчетанието "-ve-", в резултат на което се образуват формите «has» и «had».

 

Форми на използване на «to have» без спомагателния глагол «do».

Във въпроси «have» се поставя пред подлога:

• He has a car. Той има кола — Has he a car? Той има ли кола?
• Have you a brother? — Имаш ли брат?

Краткия утвърдителен отговор се състои от «Yes», личното местоимение или подлога и глагола «to have» в съответното лице.

• Have you a blue coat? — Имаш ли синьо палто?
• Yes, I have. — Да, (аз) имам.

 

Отрицанието се образува по два начина:

- С отрицателно местоимение «no», ако съществителното - допълнение няма пред себе си определители (след «no» не се използват никакви членове).

• I have no pen. — Аз нямам писалка.
• He has no books. — Той няма книги.
• They have no money. — Те нямат пари.

 

- С отрицателна частица «not», ако пред съществителното има определители - притежателни или указателни местоимения, неопределени местоимения като much, many и др., количествени числителни и т.н.

• I have not your book. — У мен няма твоя книга.
• I haven’t many pencils. — У мен няма много моливи (Аз имам малко моливи).
• I have not five pens, I have only three. — Аз нямам пет химикалки, имам само три.

 

В говорната реч се използват съкратените форми haven’t и hasn’t.
Краткият отрицателен отговор се състои от «no», лично местоимение или подлог и глагола «to have» с отрицателната частица «not».

• Has he a red tie? — Той има ли червена вратовръзка?
• No, he hasn't (has not). — Не, няма.

 

Форми на използване на «to have» със спомагателния глагол «do».

В американския английски винаги е така. В съвременния британски английски тези форми стават все по използвани, особено ако става дума за изречения в минало време, за привични повтарящи се действия, за постоянното наличие на някакъв предмет, явление или състояние.

• Do you have a sister? — Имаш ли сестра.
• Does he have any children? — Той има ли (някакви) деца?
• We didn’t have money. — Ние нямаме много пари.
• We don’t usually have whisky in the house. — Ние не държим обикновено уиски в къщи.

 

Съществуват редица особености в използването на глагола  «to have» в английски език, на които ще се спрем в следваща публикация.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

0251: Как да изучим английски език (Kak da izuchim angliiski ezik)?

Много хора си задават въпроса “Как да изучим английски език?”, разбирайки че за това се изисква все пак някаква предразположеност или способности. Ако изучаването на чужди езици не Ви лежи по душа, ще Ви бъде доста трудно да се справите, а най-вероятно и невъзможно.

Затова обърнете специално внимание на мотивацията. Защо искате да изучавате английски? Защото е модерно, защото всички го правят или защото след месец или два заминавате за Англия да работите и да издържате семейството си?

При изучаването на английски език винаги трябва да помните, че главното е езиковата практика. Както се казва, по-добре да говорите с грешки, отколкото правилно да мълчите. Всекидневно е нужно да отделяте внимание на правилната граматика и всеки обучителен материал да се подкрепя с упражнения за самостоятелна работа.

По време на практиката, всички непознати думи следва веднага да се записват, превеждат и заучават. По този начин се постигат три резултата - обогатявате своя речников запас, преодолявате езиковата бариера, получавате възможност самостоятелно да съставяте елементарни разговорни изречения.

Постоянната практика по говорене и писане на английски език, придружена от постоянни, ежедневни преводи от единия на другия език и обратно са необходимо условие за успешното изучаване и практическото използване на езика. Важното е достигнете до състоянието да мислите на английски.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––